Доверие
Светлината у мен се разплиска
и се почувствах свободна
да бъда каквато искам,
да не бягам от спомени
и поне, поне малко
да се доверявам на себе си.
просто да се харесвам ,
просто да съм си потребна
просто да тръгна напред,
колкото и да е трудно.
Можеш ли да си до мен,
и да ми бъдеш чудото,
дето ръката ми подава
и ме повежда по стръмното?
Аз ти се доверявам.
На теб и на себе си.Тръгвам.
Полина Цанева
В поизтъркани дънки и готина блуза,
небрежно нахлузил своето яке ,
той върви устремено, пъстър и шумен,
а пред него пътят е ясен.
Моят свят-с гел в косата и с походка наперена
със слушалки в ушите и засмени очи
иска своето място сега да намери
бърза, спъва се, става и пътува с мечти.
Той обича Земята си и в своите длани
я приспива и пази като малко дете
носи камъче в джоба си,ту сърдит ту засмян е
моят свят, млад и силен и с чисто сърце.
Полина Цанева
КЪДЕТО ДУМИТЕ НЕ МОГАТ
Говорим, говорим, говорим…….Навсякъде около нас кръжат думи. Цветни,
искрящи като фойерверки, топли като юлски дъжд, сърдити като есенен вятър … Думи, черни като болката, розови като бебешка усмивка, спокойни като сън на дете…Думите…Те ни заобикалят отвсякъде, кацат на раменете ни, гъделичкат ни по любопитния нос, тежат на плещите ни… Те ни примамват към онези лудории, скрити още под одеалцето на детския ни свят, жив още в нас, макар да сме вече големи. Понякога ни утешават, когато сме разстрое-
ни, правят ни компания когато сме самотни. Думите…
Думите, всъщност, са вълшебници . Ала идва в живота на всеки от нас миг, в който дори тези малки вълшебници не могат да ни достигнат. Те се блъскат в стената, която сме изградили край себе си и не могат да преминат отвъд. Случвало ли ти се е? Другият до теб говори ли говори, говори, но нещо не стига и сърцето не приема думите му. Какво се случва където думите не могат?
Там, където думите не могат, идва ред на действията.За да не увисват безплътни, думите се нуждаят от сътворяване. Действа , повярвайте! И е много убедително! И заразява-що-също! Понякога може и да говориш красиво, да обещаваш красиви неща, но ако няма действия, обещанията, красивите описания приличат на пълен с въздух балон. Нищо повече. Завеса, която се вдига в началото на представлението с надеждата нещо да се промени, но после отново пада, без да се случи главното. Думите без действие са нищо, защото именно действията ги обличат с шарките на живота и ги пускат по белия свят тъжни, весели, строги, добри, усмихнати…
Думите, всъщност, са вълшебници . Ала идва в живота на всеки от нас миг, в който дори тези малки вълшебници не могат да ни достигнат. Понякога думите не могат да облекат чувствата, препълващи човешката душа и мълчим, занемяваме…Занемяваме пред красива гледка, пред красива постъпка, пред подвиг…Пред житно море и кимащите ни измежду тежкото злато главички на полските макове…Пред падаща звезда или пред небето, което вятърът – немирник и белите облачета са сътворили, докато са си играли на гоненица … Тогава само поглъщаш с очи, само слушаш, само чувстваш, чувстваш изцяло със сърцето и без дори да изречеш думичка , защото в тези моменти всички думи са излишни.
Където думите не могат, се ражда творец. Тогава идва на бял свят една снимка на усмивка на дете , на изгряващото слънце зад облаците, на извиваща се в гора пътечка, обсипана с есенни листа …Тогава се ражда картина, пред която, омагьосан, можеш да стоиш с часове…Прозвънва за първи път красива мелодия , лека като пух от глухарче, свободна като птиците…Тогава, из под трептящите пръсти на майстора, се изправя стомна пъстра и весела, като шарена черга…Тогава…А сърцата на хората замират, пленени …
Навярно някога, в далечни времена от същата необходимост да изрази себе си е възникнала и първата ,съвсем малка и обикновена мелодия. Сега музиката е език, на който говорят и който разбират всички хора по света, независимо от цвета на кожата им.Тя може да изрази емоциите ни и да донесе посланието ни до другите, независимо какъв език говорят.И ние със сигурност знаем, че посланието ни, въплътено в мелодия, ще бъде разбрано. Заедно с музиката и също като нея на бял свят се появява и изобразителното изкуство.
Думите всъщност ,са вълшебници . Ала идва в живота на всеки от нас миг, в който дори тези малки вълшебници не могат да намерят път към нас.И не защото са слаби.Просто на двама души им е хубаво да помълчат заедно. Понякога да помълчиш с някого е повече, отколкото до изговориш хиляди думи . Едно докосване, една усмивка или само поглед и само усещането, че сте двама, са достатъчни, за да се чувстваш цял .
Понякога, дори и силно да го желаеш, думите не могат да ти помогнат.Напразно се луташ и търсиш най-истинските, най- силните, най…Нужни са ти, за да убедиш, да поискаш прошка, да оправдаеш, да обясниш,но думите не могат. Сгрешил си и светът ти се е сгромолясал…Сгрешил си и сърцето на приятел се е свило в болка…Сгрешил си и ти се иска да върнеш времето назад. Ала не можеш…Втурваш се с думите в отчаян опит да поправиш стореното. Ала не можеш…Тогава търсиш любовта в сърцето си. Тя може. Защото умее да отваря всички врати. Защото умее да вижда в душите ни. Тя ти подава ръка и те повежда и тогава всичко ти се струва различно- прощаваш си и прощаваш на другите,обичаш се и обичаш света край теб. И вече знаеш : думите са вълшебници, но в сърцето ти живее още по-силна вълшебница на име Любов и със нея всичко в твоя свят е наред.
Тихият глас на дъжда,
на въздуха лекият полъх
повеждат ме кротко в съня
далече от тук.И отново
вратата отваря се бавно
Любов, в твоя свят да ме пусне.
Пристъпвах и спъвах се,падах,
нощта върху мене се спусна,
но ти ми протегна ръка,
до мен срещу мрака застана.
По – силна със теб съм сега
Любов,искам с теб да остана.
Полина Цанева
КАКВО СИ КАЗАХМЕ: